Имаше момент, в който бях спрял да се занимавам с freelance неща, но..в един прекрасен ден, се наложи да събера малко повече пари от колкото имах и ..хоп, след седмица вече бях започнал 3 проекта отново на freelance. И така до ден днешен. В момента, работя по има няма 5-6 проекта (къде малки, къде не). Имам да пиша оферти за още 4-5 за понеделник и най-странното е, че – всичко е в срокове, всичко е направено както трябва. Инсталирам сървъри, администрирам ги, scale-вам сайтове, програмирам каквото е нужно, измислям бизнес планове (в които аз нямам нищо общо), правя дизайни, рисувам лога, ходя на срещи с клиенти, консултирам ги за всичко – от ИТ проблеми – до управление на хора, маркетинг и още какво ли не. Тук идва и проблема, все повече и повече започвам да си задавам въпроса.. струва ли си? Мога ли да си го позволя да работя по 120часа седмично. Въпреки, че звучи невъзможно на пръв поглед, ми се случва постоянно, даже не усетих как влязох в такъв филм..стана по случайност.
Винаги съм държал на морала и етиката, при отношенията с хората. Когато някой има нужда от помощ, винаги съм се отзовавал, без значение дали хората, на които помагам са ми най-добри приятели или конкуренция.
Колко ли пъти съм поемал проекти с ниски бюджети, само защото ми е допадала идеята..или още по-лошо – защото е трябвало да оправям грешките на някой преди мен, защото ми е ставало кофти за клиентите…защото някой ги е оставил в състояние, в което проекта им не става за нищо, след като са инвестирали тон ядове и пари. И ето появява се Супер Любо и оправя ситуацията… за негова сметка.
Напоследък става още по-интересно. Появяват се куп предложения за партньорства/startup-и и прочие. Едновременно с това, няма как да зарежа freelance нещата, защото иначе няма да има приходи…а на практика, като ида в магазина не питат – ти колко стартъпа си почнал? а трябва да си платиш с пари. Не ми пука за парите. Може би това е другата причина, заради която правя всичките тези неща. Радвам се, когато хората казват благодаря, когато виждам бизнеса им да се развива и тайничко знам, че съм им ударил рамо за да се случи това. Парите…днес ги има, утре не. Не говоря за прахосване, ами за нормалните неща. Ще бъда ли по щастлив следващия месец, ако този месец изкарам 1000лв? Не. Ще бъда щастлив, ако новия проект, който пуснем този месец промени нещо. В България или по-далеч. Това което ме прави щастлив е стойността, която мога да създам, чрез знанията си, а не парите, които ще изкарам, чрез тях.
Та да се върна на темата. Жертвам изключително много време и здраве в това, което правя. Колкото и повечето хора мислят, че програмисткия труд е просто да седиш пред компютъра, не е така. Като почнат да сънуват в код и браузъри, тогава ще ги питам, колко е лесно. Всяка сутрин, за да се събудя и да вляза максимално бързо в час – 4 кафета. Вечерта за да заспя – 2л бира или друг алкохол, иначе в главата ми е само код, планиране, разходи и прочие. Свободно време/хоби/нормалните социални неща – няма такива. Максимум един път в месеца да “изчезна” за 2-3 дена…през другото време работя (и събота и неделя), но после това ми коства адски много, защото трябва да наваксвам. Под “изчезна”, не разбирайте … почивка, такава каквато всеки си представя. Почивката е няколко часа. През другото време..тетрадката и химикала, с лаптопа, интернет през телефона и – пак работа.
Започнах да се чудя, има ли решение, как да организирам времето си така, че нещата да са по-нормални. Опитах с всякакви инструменти, записвах всяка минута прекарана в facebook, скайп, че дори и разговорите по телефона. Оказа се, че през деня изцяло се занимавам с “консултации”, под вида – да помогна на някой с нещо..да консултирам някой с нещо…че даже, ако някак си отделя 3часа да изляза навън на кафе…често се оказва, че отивам на кафе с някой, който да ми говори за работа/да правя някакъв проект или нещо от рода.
След този, доста дълъг анализ и чудене ми остава само един избор – започвам да предлагам консултации. Но платени. Не просто, “някой да почерпи”..а да си плати съответната сума за времето, което съм отделил. След малко ще добавя и цени и съответната информация при бутона “Услуги“.
Въпреки риска да ме помислите за някакъв “сноб” или нещо такова, ще се наложи да го направя. Не искам да плаша никого, така че спокойно – няма да си правя импулсен телефон 
. Относно цените… опитвам се да сложа реалистични цени, не за друго – просто хората да знаят, че нямам цялото време на света и аз също съм човек. Не ми пука за парите, пука ми за това да се чувствам щастлив, а за да съм такъв – ми трябва свободно време. За да имам такова, всички трябва да знаят, колко е ценно то за мен и тъй като за всички, критерия за това колко е ценно нещо са парите, няма друг избор.
Последните години, достатъчно помогнах…надявам се хората/клиентите ми да го оценяват. От тук нататък, надявам се, започвам и аз на ново, защото аз не мога да си го позволя. Не мога да си позволя, да бъда Супер Любо по 24/7.
