Преди няколко дни, в twitter, се зароди една дискусия покрай статията на Събина – “Go after her!“. От доста време се дразня на разни подобни теми и винаги съм обяснявал на приятели/колеги за моята гледна точка. В случая, обаче нямаше как да ми стигнат 140символа и реших да го спестя, докато Калоян, не ми зададе “въпроса“, защо не блогна?
Винаги съм се опитвал да пиша само за tech неща в блога ми, може би си мислих, че хората които са тук са за да научат полезна информация за доста по интересни неща. С течение на времето, май съм сбъркал. Личните постове биха спомогнали за това, хората които четат този блог да ме опознаят. Така че, прекрачвам границата и започвам да пиша и за нормалните неща (стига с таз работа 
).
Обратно по темата. В днешно време, голяма част от запознанствата между младите хора стават, чрез разни фейсбукове, скайпове… абе хора вие добре ли сте?Поста на Събина, е нещо примитивно, защото наистина един човек трябва да го направи, когато има чуства. Но преди да се стигне до тези чуства се преминава през първия етап – запознанството. Хората си казват, че било “трудно”. Ако това е трудно за вас (да изкажете чуствата си, по нормален начин), то сте обречени на looser-ство. Това е положението. (казвам го, не да демотивирам някого, а с цел да го предизвикам.)
Примерна ситуация е, да се видиш с някое момиче в клуб и просто да си обмените скайп/фейсбук, след което 1 седмица подред да си чатите с часове, без спиране. Супер глупаво, но модерно. Блях, мразя тая дума. Модерно е, защото е от по-лесните методи, които вършат работа 1 на 1000 случай, защото в останалите 999 се оказва, че сте опознали не човека срещу вас, а “виртуалното му аз” (минало през photoshop и куп други програми).
По този модерен начин, губите най-красивото и важно нещо в отношенията (или по-късна връзка, ако това е целта) – чистотата (pure), която става при първата среща (!не виртуална). Представете си, отивате на кафе с непознато момиче(момче), гледате се, изучавате се, кой какво прави, защо си движи ръцете докато говори, начина по които отговаряте на въпросите един към друг – това е едно истинско начало за вас. Да, веднага някой ще си каже – “но то е трудно”, “аз немога” и прочие. Ако това е трудно, то значи предпочитате да седите пред компютъра до края на живота и да се кефите на някой на заучените фрази, на чуждото виртуално аз.
Дори да успеете по виртуалния начин, рано или късно се стига до момента в които се оказва, че този човек срещу вас не е това което сте си мислили, защото има разлика м/у това какъв е във Facebook и какъв е на живо, а отношения се градат на живо, а не с чатове.
Писна ми. Писна ми от всички тези, които убиват всичко хубаво в отношенията между хората. Не са виновни технологиите, виновни сме си ние. Защо се дразня на такива хора? Отговора е прост – Защото така се научиха всички.
Сега вече, ако желае човек да излезе с някого (един вид с някой непознат), то трябва да премине през най-малко 2000 реда чат съобщения, размяна на снимки и куп други глупости. Аз нямам толкова нерви, нямам и това нужно време. Защо вместо да си чатим с някого 1 седмица, не излезем 3-4 дни на кафе, разходка, кино, уатевър. Ще е хиляди пъти по-полезно, но не.. трябва да сме модерни. Ми бъдете, аз пък няма да съм като вас.
Днес покрай целодневния дъжд, нищо не можах да свърша, нито да изляза някъде, но за сметка на това се оформи една доста “просташка” тема в fb. Благодарение на Марио, Събина и Марти, пък на мен ми се роди идея за една блог игра, чиято цел е да дадем малко пауза на online живота 
До днес, не можех да се нареча блогър, но съм ходил на няколко срещи на такива. Доста странно е, 10% (примерно) от тях се познават, защото са от известните, а останалите просто седят и зяпат. След срещата се прибират вкъщи и започват да си пращат съобщения, да се дооточнят кой кой блогър е бил. Това не спада към модерните неща, но показва до колко сме прекалили с online живота )
Идеята на играта е много проста. Ще правим обратното Избирате си блогър/ка (от противоположния пол), с когото/която да излезете на кафе/кино/бира (каквото решите), след което блогвате относно това как сте изкарали. Супер просто. Едновременно с поканата, другия блогър получава щафетата и той се включва в играта с негови покани в блог пост
Ето и малко правила (без тях не е интересно):
- Имате право да откажете поканата
- В случай, че приемете и решите освен на срещата, да се включите в играта имате право да пуснете до 5 покани (5 са си доста, но знам ли ви акъла
..така че да – до 5!) - За да е по-интересно…имате право да изпращате покани САМО до блогъри от противоположния пол
- Нямате право да си организирате среща с повече хора освен поканения. Т.е. също не можете да поканите 3-4 човека и да направите една обща среща. Идеята е да се опознаете, а не да излезете на шопинг (това по-натам )
- Edit: Мисля, че е доста важно да се знае – Целта на срещите е приятелство (и тук там някой backlink ), нищо повече.
- Edit 2:Покани можете да изпращате само на хора, които не познавате лично. Това, че сте писали коментар в блога им или че им имате facebook-a, не значи че се познавате
За да се развие играта и да има повече участници, би било добре да стартирам с 5 покани, но имам само 2 свободни дни и няма как да стане. Поради тази причина, ще отправя поканите ми до:
- Събина -Доста простяхме днес, така че с удоволстие бих повторил.
- Iffi – Все се разминавам с блогърските срещи дет ги организира, та е време да се видим на бира
Ще се свържа с вас, да доуточним датите, в случай че приемете поканите
ПС: В случай, че приемете можете веднага да се включите в играта, като изпратите вашите покани. Пиша го като уточнение, защото моите срещи от този пост, ще са чак следващата седмица(края), до тогава съм доста зает, а не искам да бавиме играта
Поздрави,
Любо
